11.06.2020 г., 20:03

Моето Черно море

1.2K 0 0

И всеки път отивам и се връщам

и аз като една вълнá,

но тя в морето се завръща,

а с мен не е така.

 

И всеки път си тръгвам

без да мия от устните солта

за спомен мидичка си вземам

една сълза оставям на брега.

 

И всеки път самотна чайка

ми маха с крилото си за сбогом

не, а за довиждане:

"Ще те очаквам пак на този бряг"

 

Една картина на бряг, море и чайка,

жена с мидичка в ръка,

но аз не съм това.

 

Аз тука си живея на този бряг

и с моето море

говориме си ежедневно

и нищо че е Черно то

на него аз оставам верно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...