11.06.2020 г., 20:03

Моето Черно море

1.2K 0 0

И всеки път отивам и се връщам

и аз като една вълнá,

но тя в морето се завръща,

а с мен не е така.

 

И всеки път си тръгвам

без да мия от устните солта

за спомен мидичка си вземам

една сълза оставям на брега.

 

И всеки път самотна чайка

ми маха с крилото си за сбогом

не, а за довиждане:

"Ще те очаквам пак на този бряг"

 

Една картина на бряг, море и чайка,

жена с мидичка в ръка,

но аз не съм това.

 

Аз тука си живея на този бряг

и с моето море

говориме си ежедневно

и нищо че е Черно то

на него аз оставам верно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...