Jun 11, 2020, 8:03 PM

Моето Черно море

  Poetry
1.2K 0 0

И всеки път отивам и се връщам

и аз като една вълнá,

но тя в морето се завръща,

а с мен не е така.

 

И всеки път си тръгвам

без да мия от устните солта

за спомен мидичка си вземам

една сълза оставям на брега.

 

И всеки път самотна чайка

ми маха с крилото си за сбогом

не, а за довиждане:

"Ще те очаквам пак на този бряг"

 

Една картина на бряг, море и чайка,

жена с мидичка в ръка,

но аз не съм това.

 

Аз тука си живея на този бряг

и с моето море

говориме си ежедневно

и нищо че е Черно то

на него аз оставам верно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...