Моето цветно обичане
Аз съзрях във очите на утрото
поглед нежен на тихото влюбване.
Залюляна във люлка от слънцето,
се докоснах до светло обичане.
В топъл ден, изтъкан от любов,
се закичих със трепети сини.
Заръмях от желания в нежният зов
на дъжда от красиви усмивки.
И във майската цветна дъга,
затрептяла от щастие цяла,
нарисувах там своята душа
във едно с цветовете преляла.
Вино огнено пих и горях
във страстният залез на дните.
Своите песни изпях и летях
с многоцветни криле на мечтите.
Зная, всяко начало има свой край.
Но сърцето забрани не трае.
Все така цветно обичам безкрай...
а душата прегради не знае.
поглед нежен на тихото влюбване.
Залюляна във люлка от слънцето,
се докоснах до светло обичане.
В топъл ден, изтъкан от любов,
се закичих със трепети сини.
Заръмях от желания в нежният зов
на дъжда от красиви усмивки.
И във майската цветна дъга,
затрептяла от щастие цяла,
нарисувах там своята душа
във едно с цветовете преляла.
Вино огнено пих и горях
във страстният залез на дните.
Своите песни изпях и летях
с многоцветни криле на мечтите.
Зная, всяко начало има свой край.
Но сърцето забрани не трае.
Все така цветно обичам безкрай...
а душата прегради не знае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Много хубаво!
