10 июл. 2009 г., 17:53

Моето коте

820 0 2

В кошницата на тавана

мойто малко коте плаче,

че без майка то остана,

сам-само сираче.

 

Неговата майка мила

вчера за мишле отиде,

но мишлето се бе скрило

никой него да не види.

 

Ала майката грижовна

продължи храна да дири...

Хапна залъче отровно

и остана тя без сили.

 

Тръгна бедната писана

бавно-бавно към дома.

Слаба и без дъх остана -

да се върне не можа.

 

Плаче малкото юначе

в кошницата на тавана.

Страда бедното сираче,

че без майка то остана.

 

Не плачи ти, мое коте,

мойта обич ще ти дам.

Да се радваш на живота,

да пораснеш ти голям.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно! Технически стихът е просто съвършен, а и смисълът е докосващ, пълно е с нежност. Повечето драскачи биха могли да се поучат
  • Хубаво е...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...