10.07.2009 г., 17:53 ч.

Моето коте 

  Поезия » За деца
620 0 2

В кошницата на тавана

мойто малко коте плаче,

че без майка то остана,

сам-само сираче.

 

Неговата майка мила

вчера за мишле отиде,

но мишлето се бе скрило

никой него да не види.

 

Ала майката грижовна

продължи храна да дири...

Хапна залъче отровно

и остана тя без сили.

 

Тръгна бедната писана

бавно-бавно към дома.

Слаба и без дъх остана -

да се върне не можа.

 

Плаче малкото юначе

в кошницата на тавана.

Страда бедното сираче,

че без майка то остана.

 

Не плачи ти, мое коте,

мойта обич ще ти дам.

Да се радваш на живота,

да пораснеш ти голям.

 

 

 

 

 

© Боряна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно! Технически стихът е просто съвършен, а и смисълът е докосващ, пълно е с нежност. Повечето драскачи биха могли да се поучат
  • Хубаво е...
Предложения
: ??:??