В кошницата на тавана
мойто малко коте плаче,
че без майка то остана,
сам-само сираче.
Неговата майка мила
вчера за мишле отиде,
но мишлето се бе скрило
никой него да не види.
Ала майката грижовна
продължи храна да дири...
Хапна залъче отровно
и остана тя без сили.
Тръгна бедната писана
бавно-бавно към дома.
Слаба и без дъх остана -
да се върне не можа.
Плаче малкото юначе
в кошницата на тавана.
Страда бедното сираче,
че без майка то остана.
Не плачи ти, мое коте,
мойта обич ще ти дам.
Да се радваш на живота,
да пораснеш ти голям.
© Боряна All rights reserved.