Jul 10, 2009, 5:53 PM

Моето коте

818 0 2

В кошницата на тавана

мойто малко коте плаче,

че без майка то остана,

сам-само сираче.

 

Неговата майка мила

вчера за мишле отиде,

но мишлето се бе скрило

никой него да не види.

 

Ала майката грижовна

продължи храна да дири...

Хапна залъче отровно

и остана тя без сили.

 

Тръгна бедната писана

бавно-бавно към дома.

Слаба и без дъх остана -

да се върне не можа.

 

Плаче малкото юначе

в кошницата на тавана.

Страда бедното сираче,

че без майка то остана.

 

Не плачи ти, мое коте,

мойта обич ще ти дам.

Да се радваш на живота,

да пораснеш ти голям.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно! Технически стихът е просто съвършен, а и смисълът е докосващ, пълно е с нежност. Повечето драскачи биха могли да се поучат
  • Хубаво е...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....