22 апр. 2009 г., 17:57

Моето лято

1.1K 0 2

 

Свободата...

Свободата

гълъб в шепите си носи.

 

Светлината...

Светлината

ме пронизва като с нож...

 

Чудесата...

Чудесата

носят хиляди въпроси.

 

Красотата...

Красотата

ме пленява всяка нощ.

 

Светофари!

Светофари!

Позволете ми да мина!

 

Светли гари!

Светли гари!

Моя влак ми донесете!

 

Колко пари!

Колко пари!

(ала болката премина)

 

Нестинари!

Нестинари!

Всички мъки прескочете!

 

А когато,

а когато

езерните лилии цъфнат,

ще им дам от мойто лято -

никога да не изсъхнат!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...