22 abr 2009, 17:57

Моето лято

  Poesía
1.1K 0 2

 

Свободата...

Свободата

гълъб в шепите си носи.

 

Светлината...

Светлината

ме пронизва като с нож...

 

Чудесата...

Чудесата

носят хиляди въпроси.

 

Красотата...

Красотата

ме пленява всяка нощ.

 

Светофари!

Светофари!

Позволете ми да мина!

 

Светли гари!

Светли гари!

Моя влак ми донесете!

 

Колко пари!

Колко пари!

(ала болката премина)

 

Нестинари!

Нестинари!

Всички мъки прескочете!

 

А когато,

а когато

езерните лилии цъфнат,

ще им дам от мойто лято -

никога да не изсъхнат!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...