22 abr 2009, 17:57

Моето лято

  Poesía
1.1K 0 2

 

Свободата...

Свободата

гълъб в шепите си носи.

 

Светлината...

Светлината

ме пронизва като с нож...

 

Чудесата...

Чудесата

носят хиляди въпроси.

 

Красотата...

Красотата

ме пленява всяка нощ.

 

Светофари!

Светофари!

Позволете ми да мина!

 

Светли гари!

Светли гари!

Моя влак ми донесете!

 

Колко пари!

Колко пари!

(ала болката премина)

 

Нестинари!

Нестинари!

Всички мъки прескочете!

 

А когато,

а когато

езерните лилии цъфнат,

ще им дам от мойто лято -

никога да не изсъхнат!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...