Apr 22, 2009, 5:57 PM

Моето лято

  Poetry
1.1K 0 2

 

Свободата...

Свободата

гълъб в шепите си носи.

 

Светлината...

Светлината

ме пронизва като с нож...

 

Чудесата...

Чудесата

носят хиляди въпроси.

 

Красотата...

Красотата

ме пленява всяка нощ.

 

Светофари!

Светофари!

Позволете ми да мина!

 

Светли гари!

Светли гари!

Моя влак ми донесете!

 

Колко пари!

Колко пари!

(ала болката премина)

 

Нестинари!

Нестинари!

Всички мъки прескочете!

 

А когато,

а когато

езерните лилии цъфнат,

ще им дам от мойто лято -

никога да не изсъхнат!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...