Apr 22, 2009, 5:57 PM

Моето лято

  Poetry
1K 0 2

 

Свободата...

Свободата

гълъб в шепите си носи.

 

Светлината...

Светлината

ме пронизва като с нож...

 

Чудесата...

Чудесата

носят хиляди въпроси.

 

Красотата...

Красотата

ме пленява всяка нощ.

 

Светофари!

Светофари!

Позволете ми да мина!

 

Светли гари!

Светли гари!

Моя влак ми донесете!

 

Колко пари!

Колко пари!

(ала болката премина)

 

Нестинари!

Нестинари!

Всички мъки прескочете!

 

А когато,

а когато

езерните лилии цъфнат,

ще им дам от мойто лято -

никога да не изсъхнат!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...