Морето си отиде.
После само фарът
самотно попримигна уморен.
Заплакаха скалите
с крясъка на чайка
и тъжен, бризът легна укротен.
Отиде си морето...
Вече само нощем
едно дете надбягва се с вълни,
със босите крачета
тича, там е още
и пясъчните замъци строи.
© Елена Гоцева Все права защищены