28 авг. 2012 г., 19:44

Моето лято

685 0 2

Окапваха листите тихо,

нашепвайки твоето име

и спомени с мене нахлуха,

за лято щедро, красиво.

 

Когато те зърнах на плажа,

да слизаш в горещите дюни,

замлъкнах и Бог ме наказа 

с любов в  онзи пясъчен  юли.

 

С въже ли ме здраво захвана,

че в твоите стъпки все тичам?

Без сватба, покорно пристанах,

без клетви под кръст  да изричам.

 

Навлизам и аз в своята есен

от плод и любов натежала

и пея за теб тази песен -

завинаги твоя  оставам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...