28 авг. 2012 г., 19:44

Моето лято

687 0 2

Окапваха листите тихо,

нашепвайки твоето име

и спомени с мене нахлуха,

за лято щедро, красиво.

 

Когато те зърнах на плажа,

да слизаш в горещите дюни,

замлъкнах и Бог ме наказа 

с любов в  онзи пясъчен  юли.

 

С въже ли ме здраво захвана,

че в твоите стъпки все тичам?

Без сватба, покорно пристанах,

без клетви под кръст  да изричам.

 

Навлизам и аз в своята есен

от плод и любов натежала

и пея за теб тази песен -

завинаги твоя  оставам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...