Окапваха листите тихо,
нашепвайки твоето име
и спомени с мене нахлуха,
за лято щедро, красиво.
Когато те зърнах на плажа,
да слизаш в горещите дюни,
замлъкнах и Бог ме наказа
с любов в онзи пясъчен юли.
С въже ли ме здраво захвана,
че в твоите стъпки все тичам?
Без сватба, покорно пристанах,
без клетви под кръст да изричам.
Навлизам и аз в своята есен
от плод и любов натежала
и пея за теб тази песен -
завинаги твоя оставам.
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
