28.08.2012 г., 19:44

Моето лято

684 0 2

Окапваха листите тихо,

нашепвайки твоето име

и спомени с мене нахлуха,

за лято щедро, красиво.

 

Когато те зърнах на плажа,

да слизаш в горещите дюни,

замлъкнах и Бог ме наказа 

с любов в  онзи пясъчен  юли.

 

С въже ли ме здраво захвана,

че в твоите стъпки все тичам?

Без сватба, покорно пристанах,

без клетви под кръст  да изричам.

 

Навлизам и аз в своята есен

от плод и любов натежала

и пея за теб тази песен -

завинаги твоя  оставам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...