29 янв. 2011 г., 23:14

Моето най-мило

1.1K 0 1

Без усмивка на лицето, 

а живот и доброта в очите сини, 

косата златно-сребърна, копринена 

и в плитка дълга сплетена, краси ни. 

В мрака лъч от светлина, 

дете на обич и на добрина. 

Висока, стройна и красива, 

умна, мила и щастлива. 

Една победа имам аз 

и всичко ми е тя сега, 

по цялата земя, 

най-красивата жена!

 

 

 

 

На момичето, чиято плитка погалих, а то ми се усмихна мило и разбиращо, без да каже нищо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Захариев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...