29 янв. 2011 г., 23:14

Моето най-мило 

  Поэзия » Другая
793 0 1

Без усмивка на лицето, 

а живот и доброта в очите сини, 

косата златно-сребърна, копринена 

и в плитка дълга сплетена, краси ни. 

В мрака лъч от светлина, 

дете на обич и на добрина. 

Висока, стройна и красива, 

умна, мила и щастлива. 

Една победа имам аз 

и всичко ми е тя сега, 

по цялата земя, 

най-красивата жена!

 

 

 

 

На момичето, чиято плитка погалих, а то ми се усмихна мило и разбиращо, без да каже нищо.

© Венцислав Захариев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??