29 янв. 2011 г., 23:14

Моето най-мило

1.1K 0 1

Без усмивка на лицето, 

а живот и доброта в очите сини, 

косата златно-сребърна, копринена 

и в плитка дълга сплетена, краси ни. 

В мрака лъч от светлина, 

дете на обич и на добрина. 

Висока, стройна и красива, 

умна, мила и щастлива. 

Една победа имам аз 

и всичко ми е тя сега, 

по цялата земя, 

най-красивата жена!

 

 

 

 

На момичето, чиято плитка погалих, а то ми се усмихна мило и разбиращо, без да каже нищо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Захариев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...