Моето най-мило
1.1K
0
1
Без усмивка на лицето,
а живот и доброта в очите сини,
косата златно-сребърна, копринена
и в плитка дълга сплетена, краси ни.
В мрака лъч от светлина,
дете на обич и на добрина.
Висока, стройна и красива,
умна, мила и щастлива.
Една победа имам аз
и всичко ми е тя сега,
по цялата земя,
най-красивата жена!
На момичето, чиято плитка погалих, а то ми се усмихна мило и разбиращо, без да каже нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Захариев Всички права запазени
