29 ene 2011, 23:14

Моето най-мило 

  Poesía » Otra
796 0 1

Без усмивка на лицето, 

а живот и доброта в очите сини, 

косата златно-сребърна, копринена 

и в плитка дълга сплетена, краси ни. 

В мрака лъч от светлина, 

дете на обич и на добрина. 

Висока, стройна и красива, 

умна, мила и щастлива. 

Една победа имам аз 

и всичко ми е тя сега, 

по цялата земя, 

най-красивата жена!

 

 

 

 

На момичето, чиято плитка погалих, а то ми се усмихна мило и разбиращо, без да каже нищо.

© Венцислав Захариев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??