feia (Вилдан Сефер)
529 17787
20 нояб. 2008 г., 08:16

Моето небе е пусто... 

  Поэзия » Другая
1021 0 36

Моето небе е пусто -

птици вече не летят...

Спуска се мъглата гъста

и не виждам ясен път.

 

Моята земя е твърда -

дъждове не я поят.

Клюмнали, цветята съхнат -

лист по лист и цвят по цвят...

 

Моето море е бурно -

с мъртви риби на брега.

А душата тънкострунна

е пустиня от тъга...

© Вилдан Сефер Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми - може би защото съм "джапнала" в такъв период и аз... Близък ми е чудесният ти стих!
  • понякога...само понякога...
    прегръщам те с обич, мила Вилдан...с много обич...
  • Тъжен стих,мила!!!
    Прегръдка силна!!!
  • Как не съм свикнала да те виждам тъжна...Но стихът е прекрасен!!! Прегръдки!!!
  • Еее, само два дена ме няма, Ена!
  • Къде си...
    Липсваш!
  • Благодаря и на вас, приятели!
    Ивайло, аз не пуша...
  • Огънят, огънят липсва тук! Пални една цигара
    Много хубав стих.
  • Прекрасен стих, а не мога да го приема!...
    Липсваш ми!...
    И те прегръщам много силно!!!*
  • Миличка.......
  • Хубав стих, Фея!
  • О, Вилдан...
    Не може душата ти да е пустиня!!!
    Щастлива или тъжна, тя винаги е кристална и красива!!!
    Само каква поезия създаваш!!!
    Прегръщам те!!!


  • Тъжна е картината, но все пак красива...в тъгата има красота...
  • Благодаря ви, приятели! Случва се и на най-заклетите оптимисти...Ще ми мине!
  • я се огледай и се усмихни
    имаш си цяло море приятели!
  • тъжни пейзажи
  • Макар и тъжен, стиха ти е много красив!
    Поздраления, Вили!
  • Временно е, сигурна съм!
    За да има баланс, се редуват щастие и болка!
    Стихът ти е прекрасен, Феичка!
    А сега грабвай вълшебната пръчица!
  • Убедена съм,че тъгата винаги ражда...прекрасни неща!
  • А, Вилдан, няма да се разберем така - в бурно море винаги излизат делфини. И пеят... любовно. С обич!
  • Винаги летят птици! Пожелавам ти да не са лешояди!
  • Тази поезия твоя ли е - не те познавам минорна... Подкрепям с прегръдка!
  • Посрещай тъжните моменти с усмивка... така всичко е красиво! Поздрав за стиха!
  • Леле, Феичке, ако си ми наблизо-о-о! Убедена съм, че щях да те заразя с моят житейски ентусиазъм Хващай пътя и идвай при мен, няма да тъгуваш
    Върнах се да добавя, че стихът е наистина много добър!
  • Едно от най-добрите ти неща. Въздействащо.
  • Ах,Вилдан, защо мила ....,и ти ли си тъжна,....защо съм далеко-щях да ти изпея песен и да ти мине!...Не,не съм съгласна с теб-душата ти е БОГАТА и не е пуста, едва ли е пуста...,не вярвам!...Това е само един тъжен момент ,претворен в стих,нищо друго-нали??...Прегръщам те силно и топло!
  • " А душата тънкострунна
    е пустиня от тъга..."- и в миг, слънцето изгря, докосна твоята душа и тъгата някак отлетя!!!
    Поздрави за силния стих!!!
  • Вилдан,недей така,аз от теб се уча
    С обич!Много въздействащ стих!
  • Вилдан , след сушата идва дъжд ,след зимата-пролет...и ще се завърнат птиците в твоето небе!
  • Във всяка пустиня има оазис, във всяка душа-капка надежда.
  • Тъжно...но страшно въздействащо и силно!
    Поздравчета и усмивки ти изпращам!
  • Тъжна картина рисуваш, Вилдан...Усмихни се! Подай ръка на приятелите! С обич!
  • Твоята душа е нежна - като синьото небе, застани в земята твърда, погледни към бурното море...И тогава ми кажи...! Поздрави!
  • Не тъгувай Феичке!
  • Веднага вземай вълшебната пръчица и оправяй нещата.
    Силно!
  • Тъжна Феичке - натъжи ме!
Предложения
: ??:??