Моето небе е пусто -
птици вече не летят...
Спуска се мъглата гъста
и не виждам ясен път.
Моята земя е твърда -
дъждове не я поят.
Клюмнали, цветята съхнат -
лист по лист и цвят по цвят...
Моето море е бурно -
с мъртви риби на брега.
А душата тънкострунна
е пустиня от тъга...
© Вилдан Сефер All rights reserved.