МОЕТО РОШАВО ВРАБЧЕ
... защо ли точно мен си набеляза
туй рошавичко есенно врабче? –
със човчица ми чука на перваза,
не дойда ли – ми тропа със краче,
дай, вика ми, от снощните трошички,
но този път пръсни ги със вода! –
и гледа ме с очета – тъй добрички,
преди да литне нейде над града,
и ризата ми призори оплеска,
сега и риза нямам за престиж,
отивай, вика, в тото пункта днеска, ...