30 авг. 2024 г., 08:10

Моето сиво

568 1 0

Искам вече да престанеш

нощем мене да следиш.

Аре, пътя да си хванеш,

в моя сън да не стоиш.

 

Виж, почти съм превъртял,

живот в различни светове.

Уж съня е черно бял,

но ти си с ярки цветове.

 

Ти блестиш като звезда

и засенчваш всичко живо.

Ела до мен, подай ръка,

дай му цвят на моето сиво.

 

Поне за ден, за вечер, нощ

да се чувствам аз желан.

После кълцай ти със нож,

моите пръсти, моята длан.

 

Онези пръсти, дето стискаш

във пияните си дни,

дето после ти не искаш

никой теб да доближи.

 

Късай кожа, щом си гладна,

с острието пускай кръв.

Пий кръвта ми, щом си жадна

и разкъсвай като лъв.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....