30.08.2024 г., 8:10

Моето сиво

559 1 0

Искам вече да престанеш

нощем мене да следиш.

Аре, пътя да си хванеш,

в моя сън да не стоиш.

 

Виж, почти съм превъртял,

живот в различни светове.

Уж съня е черно бял,

но ти си с ярки цветове.

 

Ти блестиш като звезда

и засенчваш всичко живо.

Ела до мен, подай ръка,

дай му цвят на моето сиво.

 

Поне за ден, за вечер, нощ

да се чувствам аз желан.

После кълцай ти със нож,

моите пръсти, моята длан.

 

Онези пръсти, дето стискаш

във пияните си дни,

дето после ти не искаш

никой теб да доближи.

 

Късай кожа, щом си гладна,

с острието пускай кръв.

Пий кръвта ми, щом си жадна

и разкъсвай като лъв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...