Искам вече да престанеш
нощем мене да следиш.
Аре, пътя да си хванеш,
в моя сън да не стоиш.
Виж, почти съм превъртял,
живот в различни светове.
Уж съня е черно бял,
но ти си с ярки цветове.
Ти блестиш като звезда
и засенчваш всичко живо.
Ела до мен, подай ръка,
дай му цвят на моето сиво.
Поне за ден, за вечер, нощ
да се чувствам аз желан.
После кълцай ти със нож,
моите пръсти, моята длан.
Онези пръсти, дето стискаш
във пияните си дни,
дето после ти не искаш
никой теб да доближи.
Късай кожа, щом си гладна,
с острието пускай кръв.
Пий кръвта ми, щом си жадна
и разкъсвай като лъв.
© Krischo Всички права запазени