30 нояб. 2024 г., 09:34

Моето творческо Аз

422 2 2

Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!

 

Търся си тема и мисля си аз
тезата може ли спорна да бъде?
Ритъмът още ли дебне без глас?
Само да сбъркам – сурово ме съди!

 

Някога нямах хорей и дактил.
Пишех основно за обич и грях.
Значи наперен просто съм бил,
Оле, дано не съм станал за смях!

 

Няма, обаче, да мисля смирено:
мога да стъпя и в огън, и в лед!
Ако така е за мен отредено, 
аз ще съм скромен, но весел поет! 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно съгласен с Младен, музика за тези с поетичен слух която уви всеки не чува еднакво.
  • Поезията е музика на словото. Затова музикалният /онзи с развит поетичен слух/ не се нуждае от структуралистични правила, за да пише. Поезията е по-стара от всички известни стъпки. Стихът ти повдига интересни въпроси, Бо. Лично аз ненавиждам правената поезия и я разпознавам от километри.Тя е проява на графоманство. За жалост и в този сайт съзирам доста подобни "образци". Истинската поезия винаги извира от пукнатината на сърцето!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...