Моето творческо Аз

30.11.2024 г., 9:34 ч.

Поезия » Друга

105 2 1

Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!

Търся си тема и мисля си аз
тезата може ли спорна да бъде?
Ритъмът още ли дебне без глас?
Само да сбъркам – сурово ме съди!

Някога нямах хорей и дактил.
Пишех основно за обич и грях.
Значи наперен просто съм бил,
Оле, дано не съм станал за смях!

Няма, обаче, да мисля смирено:
мога да стъпя и в огън, и в лед!
Ако така е за мен отредено,
аз ще съм скромен, но весел поет!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2024-11-30T12:33:09+02:00

Поезията е музика на словото. Затова музикалният /онзи с развит поетичен слух/ не се нуждае от структуралистични правила, за да пише. Поезията е по-стара от всички известни стъпки. Стихът ти повдига интересни въпроси, Бо. Лично аз ненавиждам правената поезия и я разпознавам от километри.Тя е проява на графоманство. За жалост и в този сайт съзирам доста подобни "образци". Истинската поезия винаги извира от пукнатината на сърцето!