Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!
Търся си тема и мисля си аз
тезата може ли спорна да бъде?
Ритъмът още ли дебне без глас?
Само да сбъркам – сурово ме съди!
Някога нямах хорей и дактил.
Пишех основно за обич и грях.
Значи наперен просто съм бил,
Оле, дано не съм станал за смях! ...