30 nov 2024, 9:34

Моето творческо Аз

  Poesía » Otra
425 2 2

Срички ударени, рими неканени,
идват в съня ми – поток от слова.
Вниквам с възхита в поеми забравени,
творчески устрем удържам едва!

 

Търся си тема и мисля си аз
тезата може ли спорна да бъде?
Ритъмът още ли дебне без глас?
Само да сбъркам – сурово ме съди!

 

Някога нямах хорей и дактил.
Пишех основно за обич и грях.
Значи наперен просто съм бил,
Оле, дано не съм станал за смях!

 

Няма, обаче, да мисля смирено:
мога да стъпя и в огън, и в лед!
Ако така е за мен отредено, 
аз ще съм скромен, но весел поет! 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напълно съгласен с Младен, музика за тези с поетичен слух която уви всеки не чува еднакво.
  • Поезията е музика на словото. Затова музикалният /онзи с развит поетичен слух/ не се нуждае от структуралистични правила, за да пише. Поезията е по-стара от всички известни стъпки. Стихът ти повдига интересни въпроси, Бо. Лично аз ненавиждам правената поезия и я разпознавам от километри.Тя е проява на графоманство. За жалост и в този сайт съзирам доста подобни "образци". Истинската поезия винаги извира от пукнатината на сърцето!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...