12 февр. 2008 г., 12:11

Моето утро

721 0 1
                     Изгубих се, а после се намерих,

                     загледана във утрото пред себе си,

                     красиво беше - сякаш сътворено

                     от пръстите на някоя вълшебница.

                     И беше топло, и докоснах пролет!

                     Часовниците счупиха се с трясък

                     и времето се спря във мен, отново,

                     душата ми по-светла прероди се.

                     И днес вървя, вървя да се изгубя,

                     където пак усетих, че съм жива,

                     но няма път, не виждам лабиринти

                     и ни се губя, нито се намирам.

                     И сякаш само в мислите ми бил е

                     нечакан и незнаен този полет,

                     но помня как до утрото достигнах...

                     И беше топло, и докоснах пролет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...