12 февр. 2008 г., 12:11

Моето утро

717 0 1
                     Изгубих се, а после се намерих,

                     загледана във утрото пред себе си,

                     красиво беше - сякаш сътворено

                     от пръстите на някоя вълшебница.

                     И беше топло, и докоснах пролет!

                     Часовниците счупиха се с трясък

                     и времето се спря във мен, отново,

                     душата ми по-светла прероди се.

                     И днес вървя, вървя да се изгубя,

                     където пак усетих, че съм жива,

                     но няма път, не виждам лабиринти

                     и ни се губя, нито се намирам.

                     И сякаш само в мислите ми бил е

                     нечакан и незнаен този полет,

                     но помня как до утрото достигнах...

                     И беше топло, и докоснах пролет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...