Моето утро

                     загледана във утрото пред себе си,

                     красиво беше - сякаш сътворено

                     от пръстите на някоя вълшебница.

                     И беше топло, и докоснах пролет!

                     Часовниците счупиха се с трясък

                     и времето се спря във мен, отново,

                     душата ми по-светла прероди се.

                     И днес вървя, вървя да се изгубя,

                     където пак усетих, че съм жива,

                     но няма път, не виждам лабиринти

                     и ни се губя, нито се намирам.

                     И сякаш само в мислите ми бил е

                     нечакан и незнаен този полет,

                     но помня как до утрото достигнах...

                     И беше топло, и докоснах пролет!