Изгубих се, а после се намерих,
загледана във утрото пред себе си,
красиво беше - сякаш сътворено
от пръстите на някоя вълшебница.
И беше топло, и докоснах пролет!
Часовниците счупиха се с трясък
и времето се спря във мен, отново,
душата ми по-светла прероди се.
И днес вървя, вървя да се изгубя,
където пак усетих, че съм жива,
но няма път, не виждам лабиринти
и ни се губя, нито се намирам. ...