19 янв. 2020 г., 07:50

Моето зимно момиче

691 1 2

 

Ти си моето зимно момиче,
с топла прегръдка, сред снежна покривка.
С теб, студът навън е различен,
разтапяш леда, с чаровна усмивка.

 

Не стигат снежинките да изброят,
думи за теб, от мен неизричани.
Как да кажа, че от целия свят,
няма очи, от твоите по-обичани!

 

Ти си моето зимно момиче,
криле, с които съм винаги в полет.
Скоро ще се преродиш в кокиче,
и ще посрещнем отдавна чакана пролет.

 

 

Явор Перфанов
18.01.2020 г.
Г. Оряховица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...