19.01.2020 г., 7:50

Моето зимно момиче

687 1 2

 

Ти си моето зимно момиче,
с топла прегръдка, сред снежна покривка.
С теб, студът навън е различен,
разтапяш леда, с чаровна усмивка.

 

Не стигат снежинките да изброят,
думи за теб, от мен неизричани.
Как да кажа, че от целия свят,
няма очи, от твоите по-обичани!

 

Ти си моето зимно момиче,
криле, с които съм винаги в полет.
Скоро ще се преродиш в кокиче,
и ще посрещнем отдавна чакана пролет.

 

 

Явор Перфанов
18.01.2020 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...