17 июл. 2009 г., 11:45

Мога

1.3K 0 4

Аз знам всичко за тъгата и сълзите,

мога да целувам ветровете,

мога да изгарям пътища и бури да омайвам...

Да прегръщам болката и да целувам вярата,

да се взирам в пъкъла, а  да бленувам рая.

Аз мога да съм слабостта и силата -

пустиня мога да разлистя,

река да пресуша от мъка.

Аз мога да съм цялата умора на Земята

и цялата надежда...

Но не мога -

да съм равна и безпътна,

да не пърхат пеперудите в сърцето ми

и  да не давам пълни шепи от душата си – на Теб!

Аз мога и не мога...

Знам за теб!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Кузманова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно пишеш!!!
  • Чудесен стих!
  • Прекрасно написано! Докосна душата ми.
  • Добре дошла, Яна!
    Стихът ти ми напомни за мое стихотворение, което много обичам. Същото усещане, същата емоция... Благодаря, че ме върна в нея!
    Ще те следя тук. Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....