17 июл. 2009 г., 11:45

Мога

1.3K 0 4

Аз знам всичко за тъгата и сълзите,

мога да целувам ветровете,

мога да изгарям пътища и бури да омайвам...

Да прегръщам болката и да целувам вярата,

да се взирам в пъкъла, а  да бленувам рая.

Аз мога да съм слабостта и силата -

пустиня мога да разлистя,

река да пресуша от мъка.

Аз мога да съм цялата умора на Земята

и цялата надежда...

Но не мога -

да съм равна и безпътна,

да не пърхат пеперудите в сърцето ми

и  да не давам пълни шепи от душата си – на Теб!

Аз мога и не мога...

Знам за теб!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Кузманова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно пишеш!!!
  • Чудесен стих!
  • Прекрасно написано! Докосна душата ми.
  • Добре дошла, Яна!
    Стихът ти ми напомни за мое стихотворение, което много обичам. Същото усещане, същата емоция... Благодаря, че ме върна в нея!
    Ще те следя тук. Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...