Мога

Jul 17, 2009, 11:45 AM

Poetry » Phylosophy

978 0 4

Аз знам всичко за тъгата и сълзите,

мога да целувам ветровете,

мога да изгарям пътища и бури да омайвам...

Да прегръщам болката и да целувам вярата,

да се взирам в пъкъла, а да бленувам рая.

Аз мога да съм слабостта и силата -

пустиня мога да разлистя,

река да пресуша от мъка.

Аз мога да съм цялата умора на Земята

и цялата надежда...

Но не мога -

да съм равна и безпътна,

да не пърхат пеперудите в сърцето ми

и да не давам пълни шепи от душата си – на Теб!

Аз мога и не мога...

Знам за теб!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Neon (Ол)

2009-07-22T10:34:14+03:00

Чудесно пишеш!!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-07-18T09:59:29+03:00

Чудесен стих!
DATA2203 (Калинка Бонева)

2009-07-17T23:34:48+03:00

Прекрасно написано! Докосна душата ми.
ruba (Руми Бакърджиева)

2009-07-17T17:37:38+03:00

Добре дошла, Яна!
Стихът ти ми напомни за мое стихотворение, което много обичам. Същото усещане, същата емоция... Благодаря, че ме върна в нея!
Ще те следя тук. Поздрави!