Мога
Аз знам всичко за тъгата и сълзите,
мога да целувам ветровете,
мога да изгарям пътища и бури да омайвам...
Да прегръщам болката и да целувам вярата,
да се взирам в пъкъла, а да бленувам рая.
Аз мога да съм слабостта и силата -
пустиня мога да разлистя,
река да пресуша от мъка.
Аз мога да съм цялата умора на Земята
и цялата надежда...
Но не мога -
да съм равна и безпътна,
да не пърхат пеперудите в сърцето ми
и да не давам пълни шепи от душата си – на Теб!
Аз мога и не мога...
Знам за теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Кузманова Всички права запазени
