17.07.2009 г., 11:45 ч.

Мога 

  Поезия » Философска
1071 0 4

Аз знам всичко за тъгата и сълзите,

мога да целувам ветровете,

мога да изгарям пътища и бури да омайвам...

Да прегръщам болката и да целувам вярата,

да се взирам в пъкъла, а  да бленувам рая.

Аз мога да съм слабостта и силата -

пустиня мога да разлистя,

река да пресуша от мъка.

Аз мога да съм цялата умора на Земята

и цялата надежда...

Но не мога -

да съм равна и безпътна,

да не пърхат пеперудите в сърцето ми

и  да не давам пълни шепи от душата си – на Теб!

Аз мога и не мога...

Знам за теб!

 

© Яна Кузманова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно пишеш!!!
  • Чудесен стих!
  • Прекрасно написано! Докосна душата ми.
  • Добре дошла, Яна!
    Стихът ти ми напомни за мое стихотворение, което много обичам. Същото усещане, същата емоция... Благодаря, че ме върна в нея!
    Ще те следя тук. Поздрави!
Предложения
: ??:??