13 февр. 2025 г., 18:28

Могила

337 6 13

Когато вече си част от пейзажа-

в годините дарени от небето...

Ти все пак искаш да покажеш 

съкровищата скрити в сърцето.

 

Сезоните се трупат носталгично 

и сменят повърхностно декора...

А ти, все повече заприличваш 

на забравена история от хората. 

 

Познаваш слънцето и луната;

и разгадаваш нощем звездите. 

В теб глъхнат стонове на войната...

И помниш на мира мечтите. 

 

Но ще дойдат ли археолозите, 

че тайните ти да разкрият?

От смълчани сънни монолози 

душата ти светла надежда пие.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Пепи,че спонтанно,по силата на чувствата си прочела,това което исках да внуша,защото не е лесно да убедиш читателя да повярва.
    Това показва,че изкуството е загубило маската на притворството.
  • Заглавието и началото на стихотворението са нарисували реална картина,
    и толкова истинно я видях,
    че не се въздържах...
  • Сега вече минаваме за паметници на отминало изкуство.
    Кому са необходими граници да разделят топли чувства?
    Благодаря за поетичната увертюра и оценката, Пепи!
  • В едни други монолози,
    В едно друго време,
    Не мислехме, че всеки ден
    е само миг от рождения ни вик,
    и миг след миг, докато
    останем без вик...
  • Сърдечно благодаря за хубавите думи и оценките, Таня и Миночка!
    Човек е жив, дори след смъртта, докато го помнят.Но да не забравяме, че паметта е нож с две остриета!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...