Когато вече си част от пейзажа-
в годините дарени от небето...
Ти все пак искаш да покажеш
съкровищата скрити в сърцето.
Сезоните се трупат носталгично
и сменят повърхностно декора...
А ти, все повече заприличваш
на забравена история от хората.
Познаваш слънцето и луната;
и разгадаваш нощем звездите.
В теб глъхнат стонове на войната...
И помниш на мира мечтите. ...