Могила
Когато вече си част от пейзажа-
в годините дарени от небето...
Ти все пак искаш да покажеш
съкровищата скрити в сърцето.
Сезоните се трупат носталгично
и сменят повърхностно декора...
А ти, все повече заприличваш
на забравена история от хората.
Познаваш слънцето и луната;
и разгадаваш нощем звездите.
В теб глъхнат стонове на войната...
И помниш на мира мечтите.
Но ще дойдат ли археолозите,
че тайните ти да разкрият?
От смълчани сънни монолози
душата ти светла надежда пие.
© Стойчо Станев All rights reserved.
