Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Feb 13, 2025, 6:28 PM

Могила

  Poetry
338 6 13

Когато вече си част от пейзажа-

в годините дарени от небето...

Ти все пак искаш да покажеш 

съкровищата скрити в сърцето.

 

Сезоните се трупат носталгично 

и сменят повърхностно декора...

А ти, все повече заприличваш 

на забравена история от хората. 

 

Познаваш слънцето и луната;

и разгадаваш нощем звездите. 

В теб глъхнат стонове на войната...

И помниш на мира мечтите. 

 

Но ще дойдат ли археолозите, 

че тайните ти да разкрият?

От смълчани сънни монолози 

душата ти светла надежда пие.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря,Пепи,че спонтанно,по силата на чувствата си прочела,това което исках да внуша,защото не е лесно да убедиш читателя да повярва.
    Това показва,че изкуството е загубило маската на притворството.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Заглавието и началото на стихотворението са нарисували реална картина,
    и толкова истинно я видях,
    че не се въздържах...
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Сега вече минаваме за паметници на отминало изкуство.
    Кому са необходими граници да разделят топли чувства?
    Благодаря за поетичната увертюра и оценката, Пепи!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    В едни други монолози,
    В едно друго време,
    Не мислехме, че всеки ден
    е само миг от рождения ни вик,
    и миг след миг, докато
    останем без вик...
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Сърдечно благодаря за хубавите думи и оценките, Таня и Миночка!
    Човек е жив, дори след смъртта, докато го помнят.Но да не забравяме, че паметта е нож с две остриета!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0