Могила
Когато вече си част от пейзажа-
в годините дарени от небето...
Ти все пак искаш да покажеш
съкровищата скрити в сърцето.
Сезоните се трупат носталгично
и сменят повърхностно декора...
А ти, все повече заприличваш
на забравена история от хората.
Познаваш слънцето и луната;
и разгадаваш нощем звездите.
В теб глъхнат стонове на войната...
И помниш на мира мечтите.
Но ще дойдат ли археолозите,
че тайните ти да разкрият?
От смълчани сънни монолози
душата ти светла надежда пие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
