28 мая 2008 г., 11:15

мои са си

2K 0 14
По есенните ми очи недей да пишеш,
вземи си пъстрите пиедестали,
след този взрив сама ще се събирам
и пак сама ще чистя калните ти стъпки.

Не ме залъгвай с триизмерни слънчогледи,
със същия ефект са черно-белите,
усмивките недей превръща в пеперуди,
че само багрите не хранят гладния.

Така болезнено опъна струните,
че се разплетоха (по-лошо и от скъсване).
И колко време ще ме пази упоеното?!
По-кратко е дори и от събличане.

Опазих се. И този път опазих се,
размина ми се само със измиване
"И църквите отвориха очите си" -
си казвам, лягам и потъвам. Имам се.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...