мои са си
вземи си пъстрите пиедестали,
след този взрив сама ще се събирам
и пак сама ще чистя калните ти стъпки.
Не ме залъгвай с триизмерни слънчогледи,
със същия ефект са черно-белите,
усмивките недей превръща в пеперуди,
че само багрите не хранят гладния.
Така болезнено опъна струните,
че се разплетоха (по-лошо и от скъсване).
И колко време ще ме пази упоеното?!
По-кратко е дори и от събличане.
Опазих се. И този път опазих се,
размина ми се само със измиване
"И църквите отвориха очите си" -
си казвам, лягам и потъвам. Имам се.
© Ася All rights reserved.
