28.05.2008 г., 11:15

мои са си

2K 0 14
По есенните ми очи недей да пишеш,
вземи си пъстрите пиедестали,
след този взрив сама ще се събирам
и пак сама ще чистя калните ти стъпки.

Не ме залъгвай с триизмерни слънчогледи,
със същия ефект са черно-белите,
усмивките недей превръща в пеперуди,
че само багрите не хранят гладния.

Така болезнено опъна струните,
че се разплетоха (по-лошо и от скъсване).
И колко време ще ме пази упоеното?!
По-кратко е дори и от събличане.

Опазих се. И този път опазих се,
размина ми се само със измиване
"И църквите отвориха очите си" -
си казвам, лягам и потъвам. Имам се.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...