28 мая 2010 г., 15:27

Мои секунди

936 0 2

Мои секунди,
мои отлитащи птици,
които не мога да спра
никога...
Защо съм осъдена
вечно да обичам
неподходящия...
Защо не обичам
тези мъже,
които са до мен
и от мен привлечени
и ме желаят,
и ме мислят,
и ме мечтаят,
и ме копнеят,
а аз гледам
вечно настрани
в другите,
в чуждите
привличащи ме
очи,
недостижими в живота ми...
Защо е този мой
устрем
към недостижимото,
различното,
болезнено
ранимото....
Къде
се крие
истината...
Нима
трябва вечно
да ме боли,
за да обичам
истински...

Lina Vira Assa Amy

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евелина Аврамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...