28.05.2010 г., 15:27

Мои секунди

929 0 2

Мои секунди,
мои отлитащи птици,
които не мога да спра
никога...
Защо съм осъдена
вечно да обичам
неподходящия...
Защо не обичам
тези мъже,
които са до мен
и от мен привлечени
и ме желаят,
и ме мислят,
и ме мечтаят,
и ме копнеят,
а аз гледам
вечно настрани
в другите,
в чуждите
привличащи ме
очи,
недостижими в живота ми...
Защо е този мой
устрем
към недостижимото,
различното,
болезнено
ранимото....
Къде
се крие
истината...
Нима
трябва вечно
да ме боли,
за да обичам
истински...

Lina Vira Assa Amy

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Аврамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...