28.05.2010 г., 15:27

Мои секунди

930 0 2

Мои секунди,
мои отлитащи птици,
които не мога да спра
никога...
Защо съм осъдена
вечно да обичам
неподходящия...
Защо не обичам
тези мъже,
които са до мен
и от мен привлечени
и ме желаят,
и ме мислят,
и ме мечтаят,
и ме копнеят,
а аз гледам
вечно настрани
в другите,
в чуждите
привличащи ме
очи,
недостижими в живота ми...
Защо е този мой
устрем
към недостижимото,
различното,
болезнено
ранимото....
Къде
се крие
истината...
Нима
трябва вечно
да ме боли,
за да обичам
истински...

Lina Vira Assa Amy

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Аврамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...