21 июл. 2023 г., 21:18

Моите български думи

410 6 3

МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ

 

... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,

и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,

изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,

че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи.

Дали? – не знам, успях да утеша детенцето с пречупено хвърчило?

 

Или да вдъхна шепичка душа на брата в храма, който проси милост?

С тях не разтягах никога локум! – приличах на разплакано сираче,

на отлетял през жегите парфюм – дали на "Hot Couture" или "Versace".

Щом Бог ме ветролейне – шепа прах, помнете моя прост човешки говор?

На колене пред думите живях! – Светиците ми в Българското слово.

 

17 юлий 2023 г.

гр. София, 19, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон пред перото ти, Валери!
  • Животът на човек е низ от много обикновени неща, случващи се, на които обикновено не обръща внимание! Изкуство е да умее човек да сътвори стих с обикновените български думи! Поздравления, Валери!
  • Щом Бог ме ветролейне – шепа прах, помнете моя прост човешки говор?

    Неподражаем!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...