Моите български думи

21.07.2023 г., 21:18 ч.

Поезия

245 6 3

МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ

... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,

и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,

изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,

че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи.

Дали? – не знам, успях да утеша детенцето с пречупено хвърчило?

Или да вдъхна шепичка душа на брата в храма, който проси милост?

С тях не разтягах никога локум! – приличах на разплакано сираче,

на отлетял през жегите парфюм – дали на "Hot Couture" или "Versace".

Щом Бог ме ветролейне – шепа прах, помнете моя прост човешки говор?

На колене пред думите живях! – Светиците ми в Българското слово.

17 юлий 2023 г.

гр. София, 19, 00 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2023-07-22T11:45:23+03:00

Поклон пред перото ти, Валери!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2023-07-22T11:43:34+03:00

Животът на човек е низ от много обикновени неща, случващи се, на които обикновено не обръща внимание! Изкуство е да умее човек да сътвори стих с обикновените български думи! Поздравления, Валери!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-07-21T22:28:16+03:00

Щом Бог ме ветролейне – шепа прах, помнете моя прост човешки говор?

Неподражаем!