Моите български думи
МОИТЕ БЪЛГАРСКИ ДУМИ
... взискателен към думите живях – изречени, или пък премълчани,
и разпнат в тях между сълза и смях, лекувах с обич лютите ви рани,
изричах ви ги с толкова Любов! – понявга с тях изглеждахме нелепи,
че аз – да се зачеркна, бях готов с моливчето във топлите си шепи.
Дали? – не знам, успях да утеша детенцето с пречупено хвърчило?
Или да вдъхна шепичка душа на брата в храма, който проси милост?
С тях не разтягах никога локум! – приличах на разплакано сираче,
на отлетял през жегите парфюм – дали на "Hot Couture" или "Versace".
Щом Бог ме ветролейне – шепа прах, помнете моя прост човешки говор?
На колене пред думите живях! – Светиците ми в Българското слово.
17 юлий 2023 г.
гр. София, 19, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
