Моите мисли - мои орли
Като орли над грешната земя
мислите кръжат и ме разглеждат.
Кълват ме с клюн, когато съгреша.
Успея ли - в очите ме поглеждат.
Изострят нокти, щом съм по ръба.
Почивам ли, ги дразня до крещене...
Робувам до живот на мисълта,
а свободата ми е вдъхновение.
Разперили крилете си весла,
жонглират с непонятни ежедневия.
Разкъсват всеки опит за мъгла
и сянка са за глупави поверия.
Когато стигна техните гнезда
и пилета, вместо яйца, намеря,
прегръщам ги със орлови крила,
целувам ги, преди да се прицеля...
И пак нагоре погледа си впервам
да търся върхове непостижими.
С орлите искам да се съизмервам,
за да летя сред облаците сини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
