13 февр. 2022 г., 12:10

Моите стихове

906 0 2

                                        Моите стихове

 

 

 

Стиховете ми излизат от моята душа,

в стихотворна форма рисувам картини.

Изпращам послание до вашите сърца,

те раждат се, порастват, минават години.

 

Те са моите книжни "рожби", мои деца,

изпълнени с радост, светлина и тъга.

Заедно с моята муза, една красива жена,

творим в едно и пишем стихове за хората.

 

За някои хора стиховете ми са любими,

за други хора са красиви или пък не,

те с моята нежна душа са неделими,

излизат направо от моето добро сърце.

 

И те мечтаят като мене да останат,

в душите на хората да има светлина.

Да ги четат и никога да не ги забравят,

а децата ни да ги четат на техните деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...