3 апр. 2011 г., 14:18

Моите три слънчица

1.7K 0 26

Всяка сутрин у дома

не едно, а три слънца

грейват и деня ми озаряват

и усмивки топли ми даряват.

 

Тичат босички крачета -

щерка ми и двете ми момчета.

Звън от весел смях ехти,

рано почват щурите игри.

 

За мен са те богатство най-голямо,

от любов прелива майчиното ми сърце,

когато някой каже просто "мамо",

светът ми сбира се във техните ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дени
  • Така е мила - "ДЕЦАТА СА НЕЗЕМНОТО БОГАТСТВО"
  • Привет Жанет, знаеш ли това го разбирам и при мен е така, вярно карчетата са само две, ама стигат, стихчето ти за да разбера поне ... Поздрав на теб и твоите слънчица и все да греят около теб
  • Абсолютно,Кире,даже по два епизода наведнъж понякога,ама е весело

  • Пълна лудница! Ама от тези, дето са за нормални)))))))))

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....