7 мар. 2008 г., 23:03

Мой дом - накрай света 

  Поэзия » Философская
836 0 2
 

Никога не намерих място,

което да нарека мой дом.

Никога не погледнах назад,

все напред вървях.

Малките неща пренебрегвах,

щастието загърбих,

истината забравих,

чувства не усещах.

Все напред вървях  -

по пътища безбройни.

Не виждах - вървях!

Сега седя сама, потънала в самота,

на тази скала самотна,

накрай света.

Поглеждам морето бурно

и виждам грешките безспирни,

чувам вятъра как шуми

и спомени върхлитат ме.

Може би това е моето място -

тук, на самотната скала,

която  "мой дом"  ще нарека!

© Галина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • което да нарека мой дом
    ____________________________
    Не е така миличка gall...повярвай ми
    Това тепърва ти предстои.И много ще трябва да дадеш,но и всичко ще ти донесе...
    Поздрави за невероятно чистите чувства и много щастие момиче!
  • ако това място е Камен бряг,
    разбирам те...

    Това е истинския дом.
    Домът, където и сам,
    не си самотен!

    поздрав!
Предложения
: ??:??