7 мар. 2008 г., 23:03

Мой дом - накрай света

1.1K 0 2
 

Никога не намерих място,

което да нарека мой дом.

Никога не погледнах назад,

все напред вървях.

Малките неща пренебрегвах,

щастието загърбих,

истината забравих,

чувства не усещах.

Все напред вървях  -

по пътища безбройни.

Не виждах - вървях!

Сега седя сама, потънала в самота,

на тази скала самотна,

накрай света.

Поглеждам морето бурно

и виждам грешките безспирни,

чувам вятъра как шуми

и спомени върхлитат ме.

Може би това е моето място -

тук, на самотната скала,

която  "мой дом"  ще нарека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • което да нарека мой дом
    ____________________________
    Не е така миличка gall...повярвай ми
    Това тепърва ти предстои.И много ще трябва да дадеш,но и всичко ще ти донесе...
    Поздрави за невероятно чистите чувства и много щастие момиче!
  • ако това място е Камен бряг,
    разбирам те...

    Това е истинския дом.
    Домът, където и сам,
    не си самотен!

    поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...