Мой дом - накрай света
Никога не намерих място,
което да нарека мой дом.
Никога не погледнах назад,
все напред вървях.
Малките неща пренебрегвах,
щастието загърбих,
истината забравих,
чувства не усещах.
Все напред вървях -
по пътища безбройни.
Не виждах - вървях!
Сега седя сама, потънала в самота,
на тази скала самотна,
накрай света.
Поглеждам морето бурно
и виждам грешките безспирни,
чувам вятъра как шуми
и спомени върхлитат ме.
Може би това е моето място -
тук, на самотната скала,
която "мой дом" ще нарека!
© Галина All rights reserved.
