Никога не намерих място,
което да нарека мой дом.
Никога не погледнах назад,
все напред вървях.
Малките неща пренебрегвах,
щастието загърбих,
истината забравих,
чувства не усещах.
Все напред вървях -
по пътища безбройни.
Не виждах - вървях!
Сега седя сама, потънала в самота,
на тази скала самотна,
накрай света.
Поглеждам морето бурно
и виждам грешките безспирни,
чувам вятъра как шуми
и спомени върхлитат ме.
Може би това е моето място -
тук, на самотната скала,
която "мой дом" ще нарека!
© Галина Всички права запазени
____________________________
Не е така миличка gall...повярвай ми
Това тепърва ти предстои.И много ще трябва да дадеш,но и всичко ще ти донесе...
Поздрави за невероятно чистите чувства и много щастие момиче!