31 июл. 2008 г., 06:56

Мой малък Ноа (in memoriam)

1.3K 0 5

"Тези редове посвещавам на малкия Ноа. Той живя на този свят твърде кратко, но остави в душата ми своята крехка следа."

 

Безмълвен ангел протегна

ефирна си ръка.

Едно дете поведе

от живота към смъртта?

- Не! Към вечността!

Дете, с очи като море,

с душа по-чиста от небе.

Ръчички в светлината се потапят,

нозете от земята се отлепят.

И в майчина прегръдка,

то с ангела полита,

в светлината се заплита.

Къде отива? - Не запита.

Там болка няма вече,

и страх, и студ

остават надалече.

А долу мама бе сама,

от мъката и то нищо не разбра.

Очите и изгубено ронеха сълзи,

момченцето помисли, че вали.

И чу детето божий благослов,

Иисус шептеше му с любов.

Личицето бледо засия,

душата чиста отлетя -

към безкрая, вечността

... любовта.

Почивай в мир, мой малък Ноа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Джордан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...