Мой малък Ноа (in memoriam)
"Тези редове посвещавам на малкия Ноа. Той живя на този свят твърде кратко, но остави в душата ми своята крехка следа."
Безмълвен ангел протегна
ефирна си ръка.
Едно дете поведе
от живота към смъртта?
- Не! Към вечността!
Дете, с очи като море,
с душа по-чиста от небе.
Ръчички в светлината се потапят,
нозете от земята се отлепят.
И в майчина прегръдка,
то с ангела полита,
в светлината се заплита.
Къде отива? - Не запита.
Там болка няма вече,
и страх, и студ
остават надалече.
А долу мама бе сама,
от мъката и то нищо не разбра.
Очите и изгубено ронеха сълзи,
момченцето помисли, че вали.
И чу детето божий благослов,
Иисус шептеше му с любов.
Личицето бледо засия,
душата чиста отлетя -
към безкрая, вечността
... любовта.
Почивай в мир, мой малък Ноа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Джордан Всички права запазени
